Името на планината Родопи е с тракийски произход. Открива се за пръв път у Херодот (V в. пр.н.е.). В античната традиция е запазена само една етимологична легенда, която изяснява (според представите на епохата) името и появата на планината.[1] Известна е чрез Трасил от Мендес (I век) и Псевдо-Плутарх (III – IV век): "Родопа и Хемус били брат и сестра и почнали взаимно да се желаят, като Хемус я наричал Хера, а тя назовавала любимия си Зевс. Понеже боговете се почувствали оскърбени и понесли тежко това, превърнали ги в едноименните планини".[2] Без съмнение същата легенда има предвид и Овидий, когато говори за "Родопа и Хемус, сега ледени планини, но някога смъртни, които претендираха за имената на боговете най-велики".[3] Варианти на тази легенда оживяват и в българския фолклор.

Родопите (вариант на името Родопа, на гръцки: Ροδόπη) е планина в Южна България и Северна Гърция, част от Рило-Родопския масив. Тя е най-обширната планина в България и заема около една седма част от българската територия. Дължината ѝ е около 220 – 240 km, а ширината до 100 km. Общата площ на Родопите е около 18 хиляди km², от които на българска територия са 14 738 km², което представлява 81,88% от цялата ѝ площ.

Западните Родопи обхващат територия от 8732,1 km2 (или 59,25%) и по-високата част на Родопите. Средната им надморска височина е 1098 m, като повече от половината от площта им (51,9) се заемат от земи с надморска височина между 1000 и 1600 m. Те имат среднопланински облик със силно разчленена, гъста и дълбоко вкопана речна мрежа. Долината на река Въча ги дели на две части – западна, Дъбрашко-Баташка и източна, Переликско-Преспанска. В първата част най-висок е връх Голяма Сюткя (2186 m), а във втората е първенецът на Родопите в рида Мурсалица – Голям Перелик (2191 m). Западната част има асиметричен орохидрографски план с добре развита ридова система, очертана от дълбоки долини на север и силно стеснена площ на юг. Главната вододелна линия между водосборните басейни на Марица и Места е изместена на югозапад по широкото и мощно било на Велийшко-Виденишкия дял. От главния вододелен рид на север се отклоняват ридът Алабак, Баташка планина е нейните крайни разклонения Къркария и Бесапарските ридове. На юг от главния рид се простира широкият рид Дъбраш. Източната част на Западните Родопи обхваща два мощни вододелни дяла: на северозапад Переликско-Преспански и на югоизток Ардински дял, разделени от долината на река Черна (ляв приток на Арда). От Переликско-Преспанския дял на север се отклоняват мощните ридове Чернатица, Радюва планина и Добростан. На запад се разполагат Чепинска, Баташка и Доспатска котловина, а на изток високите Чепеларска и Смолянска, както и малката Хвойненска котловина. От Западните Родопи водят началото си най-големите родопски реки: Въча, Чепинска, Чепеларска, Арда, Доспат, Стара река и други, които текат в дълбоки проломни долини.